Home За Арчар За Арчар

За Арчар

Село Арчар, област Видин, се намира в Северо-западния регион на България и е част от община Димово. Разположено е при вливането на река Арчар (позната сред местното население като река Арчарица) в Дунав, на 28 км от Видин. През селото минава и река Бързарци. Надморско равнище: 60 - 90 м. Селото се намира на главния път Видин - Лом. Населението е около 3 000 души. Арчар се състои от четири махали - българска, турска, циганска и коритарска (копанарска).

Селото е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Рациария е създадена през II в. като постоянна станция на римската дунавска флотилия. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия. Рациария бил процъфтяващ град.

През 1832 г. в селото е открито килийно училище, а през 1898 г. е учредено читалище. До 1934 година името на селото е Акчар. (бяла кърпа)

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Акчар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През 1981-1991 г. са проведени научни разкопки от българо-италиански екип, съгласно договор между Археологическия институт и музей при БАН и катедрата по стара история на от университета в Болоня. Финансирането им обаче приключва в началото на деветдесетте години и проекта замира.

В турската махала са открити златни предмети от римско време. В много дворове все още съществуват цялостно запазени зидове, части от постройки и глинени съдове - паници, лули. На полето могат да се открият множество римски монети, повечето от които с незначителна стойност. Селото често е обект на набези от иманяри.

През 30-40-те години жителите на селото активно участват в Антифашистките движения в страната. Много партизани от Арчар биват избити, удавени или разстреляни от представителите на царската власт.

След Деветосептемврийската революция селото преживява своя подем и възход в икономически и културен план. Става един от най-големите културни центрове в Област Видин със свои Фолклорен Ансамбъл и Самодейни дейци на културата. Бива построено едно от най-големите читалища в страната, сградата на което е издържана в стил неокласицизъм.

Промените, настъпили след 1989 се отразяват неблагоприятно на селото. Повече от 60% от населението емигрира в големите градове или извън страната. По-голямата част от хората остават без работа и 15 години се препитават предимно с иманярски набези, довели до унищожаването на историческото културно наследство на селото - бива разрушен римският град Рациария, разграбени са иконите от местния храм, построен от Цар Борис III. Напълно замира културния живот в селото.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Авторизация
Кой е тук?
В момента има 64 посетителя в сайта
Полезни връзки: